Помним, че дойдоха заедно. Семейно.

Огледаха внимателно всичката ни стока. Зададоха много въпроси и, мисля, че си тръгнаха.

Това се случи и следващата и по-следваща седмица.

Семейството идваше да хапне в МОЛ София и задължително минаваше през нашия щанд да ни поздрави. От дума на дума, от усмивка на усмивка, решиха да си поръчат нещо за дома: сервиз.

Но не какъв да е сервиз, а приличащ на този от спомените им. Създаващ уют и придаващ тежест на мястото на всеки в дома.

Първо поръчаха порачаха купички за супа. После салатиера. После чашки и чинийки. Лъжички. Всяка седмица, наред с разходката и кафе, се зараждаше и нова идея за обогатяването на сервиза с нещо допълнително, за всеки член на семейството.

Интересно, че и ние ги почувствахме като семейство и станахме част от тяхното. За да си пишем и досега за всеки празник по вайбър.

Вярно е, че са неведоми пътищата Господни.

Нас доведоха при това семейство, за да възобновим традицията, а семейният дух, той си бе там и само имаше нужда да се приюти уютно в нашите пъстри купички.

Нека ги ползват със здраве!